Задача 9. Икономическите
сектори на функционираща икономика след агрегиране са представени от три
сектора. Базисната таблица инпут-аутпут (табл. 8) има следния вид (в хил.лв.):
Таблица 8
Базисна таблица инпут-аутпут
Сектори
потребители Сектори производители |
Междинно
потребление |
Общо
междинно потребление |
Крайно
потребление |
Разпределене
брутопро-дукция |
||
1 |
2 |
3 |
||||
1 |
4100 |
3500 |
2900 |
10500 |
5400 |
15900 |
2 |
2600 |
3200 |
2400 |
8200 |
3809 |
12000 |
3 |
6400 |
1200 |
3400 |
11000 |
4300 |
15300 |
Общо материални разходи |
13100 |
7900 |
8700 |
29700 |
13500 |
43200 |
Добавена стойност |
2800 |
4100 |
6600 |
13500 |
|
|
Произведена бруто-продукция |
15900 |
12000 |
15300 |
43200 |
|
|
1. Възможно
ли е да настъпят изменения в обема и структурата на междинното потребление, крайното
потребление и брутопродукцията,
ако поради недостиг на производствен капацитет за задоволяване на крайните
обществени потребности собственото производство се замести с внос на продукция
от сектор 2 в размер на 960 хил.лв. и от сектор 3 - внос на продукция за 580
хил.лв., а поради излишък на производствен капацитет на сектор 1 и голямо
търсене на продукцията му на международните пазари се предвиди износ на
продукция в размер на 840 хил.лв. Отговорът да се аргументира със съответни
разчети.
2. Как
тази мярка на отговарящите за икономическата политика ще се отрази на
външнотърговското салдо и платежния баланс на страната?
3. Какви
ще бъдат последствията върху равнището на заетост на работната сила, ако
заетата работна сила по сектори първоначално е била както следва:
• в
сектор 1 - 1600 лица;
• в
сектор 2 —2300 лица
• в
сектор 3 - 4100 лица.
4. Съществуват
ли други възможности за овладяване на предполагаемата ситуация? Какви са те?
Как ще се отразят на основните макроикономически показатели?
Националното прогнозиране е прогнозиране развитието на национално равнище.
Видове прогнози на националното прогнозиране са:
- прогнози за макроикономическо равнище – БВП, потребление, инвестиции, бюджет, инфлация и парично обръщение, износ/внос, платежен баланс, валутни курсове и др.;
- прогнози в социалната област – здравеопазване, образование, демография;
-
прогнози в областта на технологиите.
В случая нашата задача е прогнозиране за макроикономическо равнище, по-точно – потребление, износ/внос, платежен баланс.
ВЪПРОС 1.
Възможно
ли е да настъпят изменения в обема и структурата на междинното потребление,
крайното потребление и брутопродукцията, ако поради недостиг на производствен
капацитет за задоволяване на крайните обществени потребности собственото
производство се замести с внос на продукция от сектор 2 в размер на 960 хил.лв.
и от сектор 3 - внос на продукция за 580 хил.лв., а поради излишък на
производствен капацитет на сектор 1 и голямо търсене на продукцията му на
международните пазари се предвиди износ на продукция в размер на 840 хил.лв.
Отговорът да се аргументира със съответни разчети.
За да
отговорим на въпроса дали е възможно да настъпят изменения в обема и структурата на междинното
потребление, крайното потребление и брутопродукцията, ако се осъществи внос на
продукция от сектор 2 и сектор 3, който да замести собственото производство поради
недостиг на производствен капацитет за задоволяване на крайните обществени
потребности, а поради излишък на производствен капацитет на сектор 1 и голямо
търсене на продукцията му на международните пазари се предвиди износ на
продукция е необходимо да извършим анализ на базисната таблица инпут-аутпут.
Базисна таблица инпут-аутпут |
||||||
Сектори потребители |
Междинно потребление |
Общо междинно потребление |
Крайно потребление |
Разпределена брутопродукция |
||
Сектори
производители |
1 |
2 |
3 |
|||
1 |
4100 |
3500 |
2900 |
10500 |
5400 |
15900 |
2 |
2600 |
3200 |
2400 |
8200 |
3800 |
12000 |
3 |
6400 |
1200 |
3400 |
11000 |
4300 |
15300 |
Общо
материални разходи |
13100 |
7900 |
8700 |
29700 |
13500 |
43200 |
Добавена
стойност |
2800 |
4100 |
6600 |
13500 |
|
|
Произведена
брутопродукция |
15900 |
12000 |
15300 |
43200 |
Базисната таблица
е съставена от четири квадранта. В първия квадрант (разположен в горната лява
част на схемата) намира отражение междинното потребление, като при това секторите
на материалното производство фигурират два пъти - като сектори-производители и
като сектори-потребители. Тази таблица е шахматна.
По
редовете на първи квадрант се отразява направлението на производственото
потребление на продукцията на всеки сектор-производител, а по стълбовете се
формират разходите на секторите-потребители във връзка с осъществяване на
тяхната производствена дейност.
Междинното потребление по сектори-производители и сектори-потребители в базисната таблица за целите на икономико-математически модел се изразява по следния начин:
x11=4100 |
x12=3500 |
x13=2900 |
x21=2600 |
x22=3200 |
x23=2400 |
x31=6400 |
x32=1200 |
x33=3400 |
Във втори
квадрант на таблицата (горната дясна част от таблицата) намира отражение
процеса на разпределение на брутопродукцията по сфери на крайното потребление -
т.е. разпределението на онази част от националното производство, която напуска
сферата на материалното производство и се насочва към сферата на крайното
потребление - за лично и обществено потребление, за натрупване и износ. Вторият
квадрант отразява веществената структура на добавената стойност - брутния
вътрешен продукт и неговото използване. В таблицата се допуска, че съществува
равенство между добавена стойност и брутен вътрешен продукт.
Вектор Y(j) |
|
Вектор X(j) |
|
|
|
Y1=5400 |
|
X1=15900 |
Y2=3800 |
|
X2=12000 |
Y3=4300 |
|
X3=15300 |
Третият
квадрант отразява стойностната структура на създадената добавена стойност -
работната заплата и печалбата.В четвъртия квадрант (намиращ се под втория) се
характеризират процесите на преразпределение на брутния вътрешен продукт. Таблицата
е пример за обема на националното производство и неговото разпределение по
сфери на използване в милиони лева.
Като
единна система от взаимообвързани показатели таблицата разкрива широки
възможности за изчерпателна характеристика на връзките между секторите, за
изследване на тяхната интензивност и динамика, както и за проектиране на
изменението им в бъдеще. При изясняване общата картина на взаимодействието
могат да се използват абсолютните показатели за обема на производственото
потребление, приведени към единен измерител.
Изхождайки от хипотезата за пропорционалност между разходите и обема на производството, Леонтиев определя технологическите коефициенти като отношение между производственото потребление на продукция от даден сектор и общия обем на производството в сектора производител.
Коефициентите на преките материални разходи образуват
технологичната матрица А:
a11=x11:X1 |
a12=x12:X1 |
a13=x13:X1 |
a21=x21:X2 |
a22=x22:X2 |
a23=x23:X2 |
a31=x31:X3 |
a32=x32:X3 |
a33=x33:X3 |
Матрицата на преките материални разходи А[1] позволява да се премине от обща продукция към краен продукт, редуцирайки с размера на производственото потребление, формализовано, определянето на обема на крайния продукт се изразява в решаването на системи от уравнения.
Матричният запис на последната система от уравнения има вида:
[Е-А][X]=[Y] където:
Е е единична матрица;
А - матрица на коефициентите на преките материални разходи;
Х - вектор-стълб на обема на производство;
Y - вектор-стълб на обема на крайния продукт.
…
За определяне влиянието на вноса и износа на продукти за крайно потребление върху обема и структурата на производството ще приложим технологията на разработване на прогнозна таблица инпут-аутпут.
|
Технологична матрица А |
|
Вектор Y(j) |
Вектор X(j) |
|
||
А |
0.257861635 |
0.220125786 |
0.182389937 |
|
5400 |
15900 |
840 |
|
0.216666667 |
0.266666667 |
0.2 |
|
3800 |
12000 |
-960 |
|
0.418300654 |
0.078431373 |
0.222222222 |
|
4300 |
15300 |
-580 |
|
Единична матрица Е |
|
|
|
|
||
E |
1 |
0 |
0 |
|
|
|
|
|
0 |
1 |
0 |
|
|
|
|
|
0 |
0 |
1 |
|
|
|
|
|
Матрица
E-A |
|
|
|
|
||
E-A |
0.74 |
-0.22 |
-0.18 |
|
|
|
|
|
-0.22 |
0.73 |
-0.20 |
|
|
|
|
|
-0.42 |
-0.08 |
0.78 |
|
|
|
|
|
B = 1/ (E-A) - Обратна на матрица E-A |
|
|
||||
B |
1.87639 |
0.630662 |
0.594721 |
|
|
|
|
|
0.866652 |
1.700754 |
0.636087 |
|
|
|
|
|
1.099251 |
0.514024 |
1.667526 |
|
|
|
|
Производствен капацитет на
секторите |
16740 |
11040 |
14720 |
Отражение на вноса и износа върху
обема на крайното потебление (по сектори) |
||
|
15086.3219 |
износ |
|
13877.9601 |
внос |
|
15059.6084 |
внос |
|
Матрица на
коефициентите на разпределение H |
|
||
H |
0.257861635 |
0.202494478 |
0.182066977 |
|
|
0.235531955 |
0.28937218 |
0.217029135 |
|
|
0.419042657 |
0.072277275 |
0.222222222 |
|
|
Междинно потребление |
|
||
Xij |
3890.1836 |
3054.8969 |
2746.7210 |
|
|
3268.7031 |
4015.8956 |
3011.9217 |
|
|
6310.6183 |
1088.4675 |
3346.5796 |
|
Прогнозна таблица инпут-аутпут,
гарантираща запазване равнището на крайното потребление |
||||||
Сектори потребители |
Междинно потребление |
Общо междинно потребление |
Крайно потребление |
Разпределена брутопродукция |
||
Сектори
производители |
1 |
2 |
3 |
|||
1 |
3890 |
3055 |
2747 |
9692 |
5400 |
15092 |
2 |
3269 |
4016 |
3012 |
10297 |
3800 |
14097 |
3 |
6311 |
1088 |
3347 |
10746 |
4300 |
15046 |
Общо
материални разходи |
13470 |
8159 |
9105 |
30734 |
13500 |
44234 |
Добавена
стойност |
1622 |
5937 |
5940 |
13500 |
|
|
Произведена
брутопродукция |
15092 |
14097 |
15046 |
44234 |
15092 |
< |
16740 |
1648 |
14097 |
> |
11040 |
-3057 |
15046 |
> |
14720 |
-326 |
Прогнозната
таблица инпут-аутпут показва, че ще настъпят изменения в обема и структурата
на междинното потребление и брутопродукцията при запазен обем на крайното
потребление, ако се осъществи внос на продукция от сектор 2 и сектор 3,
който да замести собственото производство поради недостиг на производствен
капацитет за задоволяване на крайните обществени потребности, а поради излишък
на производствен капацитет на сектор 1 и голямо търсене на продукцията му на
международните пазари се предвиди износ на продукция е необходимо да извършим
анализ на базисната таблица инпут-аутпут.
Прогнозна таблица инпут-аутпут,
отразяваща влиянието на вноса и износа на продукция |
||||||
Сектори потребители |
Междинно потребление |
Общо междинно потребление |
Крайно потребление |
Разпределена брутопродукция |
||
Сектори
производители |
1 |
2 |
3 |
|||
1 |
4297 |
3215 |
2915 |
10427 |
6240 |
16667 |
2 |
3610 |
4262 |
3197 |
11069 |
3800 |
14869 |
3 |
6970 |
1146 |
3552 |
11667 |
4300 |
15967 |
Общо
материални разходи |
14877 |
8623 |
9664 |
33163 |
14340 |
47503 |
Добавена
стойност |
1790 |
6246 |
6304 |
14340 |
|
|
Произведена
брутопродукция |
16667 |
14869 |
15967 |
47503 |
Сравняването
на получените резултати по двете прогнозни таблици показва, че има нарастване на обема на крайното
потребление, респективно на добавената стойност със 840 единици; нарастване на
обема на брутопродукцията със 3269 единици и постигане на по-пълно използване на производствения потенциал
на секторите на икономическата система.
ВЪПРОС 2.
Как тази мярка на отговарящите за икономическата политика ще се отрази на
външнотърговското салдо и платежния баланс на страната?
Външнотърговското
салдо и платежния баланс на страната следва да се повлияят положително, както
сочат резултатите от сравнението на двете прогнозни таблици.
ВЪПРОС 3.
Какви ще
бъдат последствията върху равнището на заетост на работната сила, ако заетата
работна сила по сектори първоначално е била както следва:
• в
сектор 1 - 1600 лица;
• в
сектор 2 - 2300 лица;
• в
сектор 3 - 4100 лица.
Коефициентите,
характеризиращи разхода на вложения труд в даден сектор, образуват вектор-ред (Li):
Li |
базиснa |
0.176100629 |
0.341666667 |
0.431372549 |
Li |
прогнознa |
0.107407156 |
0.420076748 |
0.394792921 |
Коефициентите на трудоемкост (li):
li |
базиснa |
1600 |
2300 |
4100 |
|
|
0.100628931 |
0.191666667 |
0.267973856 |
li |
прогнознa |
1600 |
2300 |
4100 |
|
при
запазване на числения състав |
0.095998673 |
0.154684974 |
0.256775299 |
ВЪПРОС 4.
Съществуват ли други възможности за овладяване на предполагаемата ситуация?
Какви са те? Как ще се отразят на основните макроикономически показатели?
Фундаменталното
равенство на линейния икономически анализ, отнасящо се до брутния национален
продукт (брутопродукцията), може да се интерпретира по три различни начина:
Начин
първи: брутният национален продукт представлява сума от разликите между
производството на всеки сектор и междинното потребление на същия сектор:
Втори
начин: брутният национален продукт се представя като сума от стойността на
предметите и услугите, предоставени от секторите-производители на разположение
на обществото за крайно потребление.
Трети
начин: брутният национален продукт се определя като сума от доходите (работната
заплата и печалбата) на секторите-производители.