Да се
изследва влиянието на вноса и износа на продукция върху брутния вътрешен
продукт при условие, че:
=>
отчетната таблица инпут-аутпут в млн. лв има вида:
Сектори потребители |
Производствено потребление |
Общо производствено потребление |
Крайно потребление |
Общо разпределена продукция |
||
Сектори
производители |
1 |
2 |
3 |
|||
1 |
1400 |
620 |
3020 |
5040 |
2000 |
7040 |
2 |
|
1260 |
1000 |
2260 |
4000 |
6260 |
3 |
1400 |
620 |
2020 |
4040 |
6000 |
10040 |
Общо
материални разходи |
2800 |
2500 |
6040 |
11340 |
12000 |
23340 |
Добавена
стойност |
4240 |
3760 |
4000 |
12000 |
|
|
Обем на
произведената продукция |
7040 |
6260 |
10040 |
23340 |
=>
поради търсенето на продукция от сектор едно и две на външния пазар, от една
страна, и високата ефективност на износа на продукция от тези два сектора, от
друга страна, и наличие на свободен производствен капацитет, от трета
страна, обемът на износа на продукция от сектор едно може да достигне 450 млн.
лв, а от сектор две - 260 млн. лв
=> предвиденият за производство краен продукт от сектор три е недостатъчен да задоволи крайните обществени потребности, поради което дефицитът на краен продукт от този сектор може да се компенсира чрез внос на аналогична продукция от чужбина.
=> в технологичната матрица А няма да настъпят промени през прогнозния период.
=> да се съпостави прогнозната с отчетната таблица
инпут-аутпут по динамиката на показателите обем и структура на крайния продукт,
обем и структура на добавената стойност и направят съответните изводи.
O |
Отчетна таблица инпут-аутпут |
||||||
Сектори потребители |
Производствено потребление |
Общо производствено потребление |
Крайно потребление |
Общо разпределена продукция |
|||
Сектори
производители |
1 |
2 |
3 |
||||
1 |
1400 |
620 |
3020 |
5040 |
2000 |
7040 |
|
2 |
|
1260 |
1000 |
2260 |
4000 |
6260 |
|
3 |
1400 |
620 |
2020 |
4040 |
6000 |
10040 |
|
Общо
материални разходи |
2800 |
2500 |
6040 |
11340 |
12000 |
23340 |
|
Добавена
стойност |
4240 |
3760 |
4000 |
12000 |
|
||
Обем на
произведената продукция |
7040 |
6260 |
10040 |
23340 |
За целите
на изследването ще означим елементите на отчетната таблица инпут-аутпут, за да
приложим икономико-математически анализ по следния начин:
O+ |
Отчетна таблица инпут-аутпут + означения |
||||||
|
Сектори потребители |
Производствено потребление |
Общо производствено потребление |
Крайно потребление |
Общо разпределена продукция |
||
|
Сектори
производители |
1 |
2 |
3 |
|||
|
|
x11 |
x12 |
x13 |
x11+x12+x13 |
Y1 |
X1 |
|
1 |
1400 |
620 |
3020 |
5040 |
2000 |
7040 |
|
|
x21 |
x22 |
x23 |
x21+x22+x23 |
Y2 |
X2 |
|
2 |
|
1260 |
1000 |
2260 |
4000 |
6260 |
|
|
x31 |
x32 |
x33 |
x31+x32+x33 |
Y3 |
X3 |
|
3 |
1400 |
620 |
2020 |
4040 |
6000 |
10040 |
|
Общо
материални разходи |
2800 |
2500 |
6040 |
11340 |
12000 |
23340 |
|
|
=x11+x21+x31 |
=x12+x22+x32 |
=x13+x23+x33 |
Sxij |
=Y1+Y2+Y3 |
=X1+X2+X3 |
|
|
V1 |
V2 |
V3 |
=V1+V2+V3 |
|
|
|
Добавена стойност |
4240 |
3760 |
4000 |
12000 |
|
|
|
Обем на произведената продукция |
7040 |
6260 |
10040 |
23340 |
|
|
|
P1 |
P2 |
P3 |
=P1+P2+P3 |
|
|
|
|
=X1 |
=X2 |
=X3 |
=X1+X2+X3 |
|
|
X1=x11+x12+x13+Y1 |
|
X2=x21+x22+x23+Y2 |
|
X3=x31+x32+x33+Y3 |
Тъй като по условие в технологичната матрица А[1] няма да настъпят промени през прогнозния период, ще изчислим нейните елементи по формулата:
A+ |
Технологична матрица (коефициенти
на преките материални разходи) + означения |
|
обем производство |
||||
|
|
|
|
|
|
|
вектор-стълб |
|
|
a11 |
a12 |
a13 |
|
|
X1 |
|
1 |
0.198863636 |
0.088068182 |
0.428977273 |
|
|
7040 |
|
|
=x11:X1 |
=x12:X1 |
=x13:X1 |
|
|
|
|
|
a21 |
a22 |
a23 |
|
|
X2 |
|
2 |
0 |
0.201277955 |
0.159744409 |
|
|
6260 |
|
|
=x21:X2 |
=x22:X2 |
=x23:X2 |
|
|
|
|
|
a31 |
a32 |
a33 |
|
|
X3 |
|
3 |
0.139442231 |
0.061752988 |
0.201195219 |
|
|
10040 |
|
|
=x31:X3 |
=x32:X3 |
=x33:X3 |
|
|
|
Матричният запис на последната система от уравнения има вида:
[Е-А][X]=[Y] където:
Е е единична матрица;
А - матрица на коефициентите на преките материални разходи;
Х - вектор-стълб на обема на производство;
Y - вектор-стълб на обема на крайния продукт.
След закръгление на стойностите получаваме:
A |
|
0.20 |
0.09 |
0.43 |
|
|
0.00 |
0.20 |
0.16 |
|
|
0.14 |
0.06 |
0.20 |
или
А=, а единичната матрица е Е=
E |
|
1 |
0 |
0 |
|
|
0 |
1 |
0 |
|
|
0 |
0 |
1 |
E-A |
|
0.80 |
-0.09 |
-0.43 |
|
|
0.00 |
0.80 |
-0.16 |
|
|
-0.14 |
-0.06 |
0.80 |
Е-А=
Решаваме следните системи линейни уравнения:
1)
0.8*b11+ |
-0.09*b21+ |
-0.43*b31+ |
1 |
0*b11+ |
0.8*b21+ |
-0.16*b31+ |
0 |
-0.14*b11+ |
-0.06*b21+ |
0.8*b31+ |
0 |
получаваме:
b11= |
1.388106 |
b21= |
0.049324 |
b31= |
0.246618 |
2)
0.8*b12+ |
-0.09*b22+ |
-0.43*b32+ |
0 |
0*b12+ |
0.8*b22+ |
-0.16*b32+ |
1 |
-0.14*b12+ |
-0.06*b22+ |
0.8*b32+ |
0 |
получаваме:
b12= |
0.21535 |
b22= |
1.276688 |
b32= |
0.133438 |
3)
0.8*b13+ |
-0.09*b23+ |
-0.43*b33+ |
0 |
0*b13+ |
0.8*b23+ |
-0.16*b33+ |
0 |
-0.14*b13+ |
-0.06*b23+ |
0.8*b33+ |
1 |
получаваме:
b13= |
0.789177 |
b23= |
0.281849 |
b33= |
1.409245 |
1/(E-A)=B |
|
1.388106 |
0.21535 |
0.789177 |
|
|
0.049324 |
1.276688 |
0.281849 |
|
|
0.246618 |
0.133438 |
1.409245 |
С така направените изчисления получихме коефициентите на
пълните материални разходи.
Системата от уравнения X=[E_A]-1Y=B представя обема на производството като функция от обема на крайните обществени потребности по сектори на икономическата система, а матрицата В=[E_A]-1 на пълните материални разходи е израз на количествената връзка между произведената продукция и крайния продукт.
Съгласно условието, че
•
поради
търсенето на продукция от сектор 1 и от сектор 2 на външния пазар;
•
високата
ефективност на износа на продукция от тези два сектора;
• и наличието на свободен производствен капацитет,
обемът на износа на продукция от сектор 1 може да достигне 450 (млн. лв),
и обемът на износа на продукция от сектор - 260 (млн. лв),
Х - векторът-стълб в прогнозната инпут-аутпут таблица показва прогнозния обем на производство, т. е.
Х= ,
а предвиденият за производство краен продукт от сектор 3 е недостатъчен да задоволи крайните обществени потребности, поради което дефицитът на краен продукт от този сектор може да се компенсира чрез внос на аналогична продукция от чужбина, което означава, че това ще се отрази на крайното потребление, например с 500 прогнозни единици, т. е.:
Y=
Прогнозираният
обем на вноса и износа на продукти за крайно потребление се отразява върху
обема и структурата не само на крайния продукт, но и на прогнозния обем
производство. Предвиждането на тези изменения се извършва чрез разработването на прогнозни
таблици инпут-аутпут.
Съставянето
на прогноза за пропорционирано и балансирано развитие се базира на следната входяща
информация:
-
прогнозните стойности на коефициентите на преките материални разходи,
образуващи матрицата - по условие те се запазват такива, каквито са в отчетната
таблица инпут-аутпут
А=,
- прогнозен
обем на крайния продукт по сектори на икономическата система
Y= , необходим за задоволяване на крайните
обществени потребности.
-
производствен потенциал на секторите
Х=
При
констатирано непълно използване на производствения потенциал ще се търсят
възможности за неговото уплътняване чрез увеличаване на износа (за сектор 1 и
сектор 2), а при установен прогнозен дефицит на продукция, поради ограничен
потенциал ще се пристъпи към внос на аналогични продукти от чужбина (за сектор
3). С цел по-пълното използване на производствения капацитет на сектор 1 и
сектор 2, съществуват условия за износ на 450 единици продукция от сектор 1 и за
износ на 260 единици продукция от сектор 2. Предполагаме (например чрез проучвания
на външния пазар), че е възможно да бъдат внесени 500 единици продукция за
задоволяване на крайните обществени потребности от сектор 3. Прогнозите следва
да са съгласувани с експерти, които трябва да подготвят подробен доклад за
преимуществата на съответните прогнози.
Съпоставяйки получените стойности за обема на производството по сектори, установяваме, че:
1. Х1 =7040 е по-малко от Х1* = 7490. Оттук следва, че сектор 1 има възможност да произвежда по-голям обем краен продукт, отколкото е търсенето в страната. За да се уплътни производственият му капацитет, е необходимо да се изнася продукция в чужбина. По прогнозни данни има такава възможност.
2. Х2 =6260 е по-малко от Х2* = 6520. Тази
ситуация е аналогична на ситуацията в сектор едно. Тя предполага
осъществяването на износ на продукция в чужбина.
3. Х3 =10540 е по-голямо от Х3* =10040. Следователно поради ограничен производствен капацитет сектор 3 няма да бъде в състояние да отговори на крайните обществени потребности. Поради това трябва да се осъществи внос на продукция от чужбина.
Обемът на вноса и износа по сектори ще се определи, следвайки следната логика:
• определен е излишъкът или дефицитът от продукция по сектори (450, 260, -500);
• за секторите, които имат излишък на производствен капацитет, се предвижда да осъществяват износ на продукция, допълващ уплътняването на производствения капацитет в размер на 450 единици за сектор 1 и 260 единици за сектор 2 (Y1=2000+450=2450; Y2=4000+260=4260)
• за сектор 3, който по прогноза ще генерира дефицит на продукция, следва да се коригира обема на крайния продукт по посока на намаляване с размера на вноса, който по прогнозни разчети може да възлиза на 500 единици краен продукт (Y3=6500-500=6000)
P+ |
Прогнозна таблица инпут-аутпут,
отразяваща влиянието на вноса и износа на продукция |
||||||
|
Сектори потребители |
Производствено потребление |
Общо производствено потребление |
Крайно потребление |
Общо разпределена продукция |
||
|
Сектори
производители |
1 |
2 |
3 |
|||
|
1 |
1400 |
620 |
3020 |
5040 |
2450 |
7490 |
|
2 |
0 |
1260 |
1000 |
2260 |
4260 |
6520 |
|
3 |
1400 |
620 |
2020 |
4040 |
6000 |
10040 |
|
Общо
материални разходи |
2800 |
2500 |
6040 |
11340 |
12710 |
24050 |
|
Добавена
стойност |
4690 |
4020 |
4000 |
12710 |
|
|
|
Обем на
произведената продукция |
7490 |
6520 |
10040 |
24050 |
прогнозен обем продукция |
|
производствен капацитет |
разлика |
7362 |
< |
7490 |
128 |
6354 |
< |
6520 |
166 |
10339 |
> |
9540 |
-799 |
Сравнението на получените резултати от прогнозната
таблица инпут-аутпут, отразяваща влиянието на вноса и износа на продукция и
отчетната таблица инпут-аутпут показва:
•
нарастване
на обема на крайния продукт, респективно на добавената стойност със 710 единици,
а обемът на продукцията от 23340 млн. лв общо на 24050
млн. лв общо.
Крайно потребление |
|
2000 |
2450 |
4000 |
4260 |
6000 |
6000 |
12000 |
12710 |
Добавена
стойност |
4240 |
3760 |
4000 |
12000 |
4690 |
4020 |
4000 |
12710 |